Вечерна звезда

Чудна нощ настава
над градчетата потайни...
Скришом пак порастват
розите омайни...

Тъмно е, незнайно,
нощното небе.
И една звезда сияйно
стрелка се сега;

Грейна вече светлина,
озарява тя града!
Над полетата безспир
стига тя до малък вир.
Мисли си:
– Това е огледало!
С моето лице е засияло!

И премина тъй нощта:
много романтично!
Свързва нашите сърца
с чувство поетично!

И знаем, че онази звезда,
завинаги остава вътре в нас.
Остава тя във нашите сърца
и ни помага да заспим без страх!