приказки за лека нощ

Начало | приказки за лека нощ | Прилепобавачки, не е зле!

Прилепобавачки, не е зле!

Вергиния Генова | 2011-02-23

Продължава от Предателка ли е жълтата шапка?

И ето, Мама Мия наистина долетя до тях и кацна грациозно на една ледена висулка. Мама Мия беше наистина красива прилепка. Млечно бяла, с големи лилави очи.
– Здравейте? Как сте? – любезно ги заговори тя.
– Много хубава жълта шапка имаш! – прилепката се обърна към Теодор.
Той не знаеше какво да каже, защото гласът й беше тих и нежен, като на всяка истинска майка.
– Къде ли е мама? Дали ме търси? – притесни се изведнъж момченцето и притеснено се усмихна.
– Вие виждате ли цветовете? – не се сдържа да попита тигърчето.
– Да, миличък! Разбира се – ледените прилепи имат много добро зрение.
– Защо ни доведоха тук? – попита Теодор.
Той твърдо реши, че все пак трябва да прекъсне нишката на неизвестността и да разбере.
– Какво ли е да говориш с някого, като си надолу с главата. – помисли пък тигърчето и реши, че някой ден непременно трябва да опита.
– Казах на момчетата да намерят бавачка за моето снежно съкровище, а те са намерили вас?
– Мислите ли, че ставаме за бавачки? – заоглежда се тигърчето.
– Какво правят бавачките?
– Хранят бебетата и им сменят мръсните памперси. – обясни му Теодор.
– Хахаха – запревива се от смях тигърчето, като сочеше своя приятел – Ти да сменяш памперси, че ти самия спиш с памперс.
– Само понякога! И то през нощта. – обиди се момченцето.
– Е, и други неща правят бавачките, – намеси се мама Мия, – но да ви кажа, аз си представях бавачка прилеп. Иначе сте големи сладури. – литна мама Мия и откъсна две ледени висулки от тавана и подаде по една на всеки един от тях.
– Заповядайте!
– Благодаря... – взе висулката Тео и се чудеше какво да я прави.
Да играят на войници пред мама Мия не вървеше май, да хвърлят копия също.
– Много са вкусни! – подкани ги мама Мия да опитат – истински бял шоколад – опитайте. Ако предпочитате ще литна малко по-нагоре да ви донеса с лешници или с малини. Има и с боровинки... с каквото поискате.
– Страхотен е! – светнаха очите на Теодор.
Тигърчето предпазливо близна от своята ледена висулка. После лекичко гризна и се усмихна.
– Невероятно!
Не бяха и мечтали да попаднат в такъв невероятен свят.
– Елате да ви заведа в бонбонената зала – предложи мама Мия.
– Бонбонената зала! – ахнаха и двамата приятели.
– Знаете ли, госпожо, май нямаме нищо против да останем тук и да сме прилепо бавачки. – започна Теодор.
– Да, да да! – не е трудно да си бавачка. Аз ще науча прилепчето ви на чудесни неща, като например как да се премята в снега. – заподскача тигърчето.
Мама Мия ги поведе към бонбонената зала, като летеше меко покрай висулките. Чак тогава двамата приятели се огледаха и видяха, че наистина досега са били в зала от бял шоколад, посипана обилно с кокосови стърготини.



Коментари
2 коментара

Силвия Илиева, 28 г.,

Публикувано на 20.03.2011

аз обичам много приказки някой да ми ги чете особен дъщеря ми,тя много обича да чете но когато не иска не чете,пишемного красиво а и се грижи за братчето си много го обича и когото той се роди дени беша на 3 а той нямаше и месец на пред и тя искаше само да го пипне по буската му много и се щеше да го вземе в себе си,тя има една малка количка такава обикновенна и искаше все да го кара в количката си но тя беше много малка около 5 педи а сега малкия стана н а3 а каката на 6 и така вече имаме много играчки и така как еднъче да се разбират,и това е всичко,

Йоанка , 10 г.,

Публикувано на 12.07.2011

До редакцията:Защо не мога да си вляза в е-мейла?Използвах няколко компютъра ама пак не успях!Ето и е-мейла: ionisa@az-deteto.com и stellasun@az-deteto.com

От редакцията: Сега трябва да стане, опитай пак, само че, пиши накрая .bg тоест @az-deteto.bg, а не .com

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град